Пътният сектор в страната изпраща една много странна и неособено успешна година. От лятото насам е ясно, че има проблеми с изплащането на изработените от тях договори за пътна поддръжка на републиканската мрежа, които държавата продължава да не изплаща заради съмнения в редовността на конктрактите. 

Освен това - схемата "Автомагистрали" АД - магистрала "Хемус" - крайни получатели на парите" допълнително внесе напрежение и постави въпроса колко от компаниите опериращи в сектора са истински бизнес проекти и колко от тях - черни каси за усвояване на публични средства. 

Проблемите обаче не приключват тук. Защото инфлацията в страната, макар все още да се държи под 10%, тоест - не е галопираща, е почти навсякъде и няма как да подмине и този бранш. Затова от Камара на строителите и от сдружението на пътищарите поискаха логичното - индексиране на съществуващите договори с ръста на инфлацията. 

Още през ноември от КСБ обявиха, че цените на строителните материали бележат невиждани ръстове със скокове от между 30% и 100%. Най-видимо е повишението при дървесината и желязото, нагоре са цените при материалите за изолации, при бетона.

Трябва да се има предвид, че тези договори са сключвани отдавна, а логиката на инвестиционния процес у нас е такава, че той продължава твърде дълго, тоест няма как в същестуващите договори да са предвидени тези увеличения. 

Тезата, че индексация трябва да има бе подкрепена от предишния ресорен министър Виолета Комитова, която видя риск за изпълнението на проектите, ако това не бъде направено. Настоящият силен човек в МРРБ пък - Гроздан Караджов, също заяви, че е "положително настроен към някакъв вид индексация", но и подчерта, че това не може да става автоматично, защото не всички цени са повишени. 

"По отношение на индексацията има две качества, в които се явява МРРБ. На първо място като един от големите възложители в страната. Този, който възлага, трябва да се отнесе с разбиране към повишаването на цената на строителните материали. Трябва да направим сериозен анализ на данните, за да стигнем до разумни решения", заяви Караджов. 

Остава основният въпрос - как може да стане това? На първо място противниците на индексацията казват, че не може договори да се променят, заради нормални пазарни процеси и че строителите е трябвало да калкулират рисковете в сключените договори. Това е легитимен аргумент, но не трябва да се забравя, че инфлацията е паричен феномен, причинен от правителствата след изливането на допълнителна парична маса във финансовите системи и трудно може да бъде предвидена от бизнеса. 

По-тежкият проблем е свързан със законноста на подобна индексация. Повечето от тези договори са сключени по Закона за обществените поръчки, който по принцип позволява промяна на параметрите, но само ако е предвиден механизъм за това в самия конктракт. Тоест - ако инфлацията бе предварително предвидена, което, доколкото е известно, не е направено. 

Към момента не е ясно как МРРБ и АПИ смятат да извършат индексацията, без да нарушат закона и без да създадат възможност за атакуването в съда на подобни анекси. Още повече, че в много от договорите има изрично записани изречения, гарантиращи, че цените са окончателни и че включва в себе си финансовия риск за изпълнителя. 

Каквото и да стане ясно е, че МРРБ ще трябва да се справи с този проблем, особено като се има предвид, че пътищарите са доста гласовите и могат да създадат проблеми на новата власт.